Съдържание: Накратко | Носители на голямата награда | Анастас Петров | Маестро Емил Димитров
Преди 37 години по инициатива на Комитета за култура, Съюза на музикалните дейци, Окръжния и Общинския съвети за култура и по предложение на доц. Емил Димитров за първи път от 8 до 14 юли 1982 година в гр. Добрич (тогава Толбухин) се учредява Творческа среща на млади балетни изпълнители „Анастас Петров”. Не случайно този празник от национално значение се провежда в гр. Добрич – родното място на първосъздателя на българския балет – Анастас Петров.
Целта на творческата среща е да даде възможност на младите хора, посветили се на балета, да изявят своите успехи и талант в едно благородно съревнование, както и повод и сцена за нови произведения за българския балет. Естеството на балетната среща е конкурсно и има за задача да подпомогне и стимулира творческото и изпълнителското развитие на младите балетисти.
В първата творческа среща вземат участие най-добрите млади български балетисти от оперните театри от София и страната и Държавното хореографско училище, между които и готвещи се за участие в международни балетни конкурси в България, СССР, САЩ и Япония. Тяхното изкуство е оценявано от изтъкнати специалисти на българския балет с председател н. а. Нина Кираджиева и членове: н. а. Красимира Колдамова, която е и председател на Организационния комитет, з. а. Асен Гаврилов, з. а. Люба Колчакова, Петър Луканов, Румяна Лазарова, Стефан Йорданов, Николай Николов, Чавдар Христов.
Първият носител на Голямата награда на името на Анастас Петров за високо художествено майсторство в областта на националното ни балетно изкуство е Ясен Вълчанов от Национален академичен театър за опера и балет – София.
В периода 1999 – 2008 година домакинството на срещата се поема от два града – София и Добрич. В духа на съхраняване на богатите си културни традиции Община град Добрич и Общински съвет взеха решение за възстановяване домакинството на Националната среща на млади балетни изпълнители „Анастас Петров” в родния град на първосъздателя. От 2010 година домакинството отново се връща в град Добрич и срещата се провежда под патронажа на кмета на Община град Добрич.
Изпитвам радост и удовлетворение преди всичко от това, че този Национален балетен конкурс се превърна в традиционна среща, на която се разкриват заложбите и постиженията на младите балетни артисти и хореографи, а това естествено подпомага и развитието на българското балетно изкуство.
Първият професионален български танцьор и балетмайстор Анастас Петров е роден на 1 септември 1899 г. в Добрич. Привикналият към необозримостта на хоризонта добруджанец от ранно детство търси в танцовото изкуство широки кръгозори. В края на февруари 1922 г. заминава за Берлин, където изучава основите на класическия танц при Евгения Едуардова – възпитаничка на Петербургското театрално училище. Паралелно с това усъвършенства пластическия танц при един от най-интересните представители на модернизма в Германия – балетмайстора при Берлинската държавна опера Макс Терпис.
След постъпването си в Софийската народна опера през 1927 г. Анастас Петров участва в създаването на българския професионален балет. До 1935 г. той е единственият мъж танцьор в балетната трупа на операта. Единствен солист е на десетки оперни представления, както и на първите самостоятелни балетни спектакъла. През 1937 г. Анастас Петров поставя на сцената на Софийската опера първото национално балетно произведение – „Змей и Яна“. В дългогодишната си работа като постановчик той създава 15 самостоятелни балетни спектакъла: „Копелия“, „Раймонда“, „Прометей“, „Лебедово езеро“, „Есмералда“ и др. У нас именно той е първият тълкувател на образите на принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, на змея в „Змей и Яна“, на Жан дьо Бриен в „Раймонда“, на Франц в „Копелия“, на княза в „Тамара“, на поета принц в едноименния балетен спектакъл и др. Играта му е елегантна и свежа. По-късно, в зрелите години на българския балет балетмайсторът усъвършенства началните си творчески открития.
От 1927 до 1944 г. – цели 17 години пълнокръвно живее създадената и ръководена от Анастас Петров балетна школа. Резултатите от работата на школата са представяни на ежегодните й продукции. Програмите на концертите се открояват с жанрово и стилово разнообразие. Балетният педагог търси сюжетен израз на идеите си в свои постановки: „Омагьосаната принцеса“ /1933 г./, „Снежанка и седемте джуджета“ и „Оловният войник“ (1939 г.), „Юда самовила и дете юначе“ (1940 г.) и други. Постановки като „Шопениана“ и „Гръцки танци“ са опит за самостоятелно тълкуване на музикалното съдържание на творбите. Възпитаници на школата са първите професионални балетни артисти в България: Ел. Воронова, С. Арова, Л. Берон, Л. Колчакова, В. Николова, П. Енчева, Л. Янакиева, А. Манолов, Н. Кираджиева и много други.
Снимки от фонд „Анастас Петров“ на Регионален исторически музей - Добрич
За самоотвержения си труд като педагог, изпълнител и постановчик Анастас Петров получава високи звания и отличия, а благодарните негови ученици от цялата страна го наричат просто „Учитилю”. За принос в развитието на европейския балет през 1977 г. е удостоен с голямата награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер“. За своето епохално дело в развитието на българския балет признателните поколения го наричат „Патриарх на българското балетно изкуство“.
Международният балетен конкурс – Варна, първото балетно състезание в света, носи ентусиазма и естетическия замисъл на Емил Димитров (13.03.1929 – 25.01.2011) – една светла личност, която остава в историята на съвременното изкуство с безценното културно събитие, което основава.
Магистър по музикална педагогика и дирижиране, Маестро Димитров има богат път на музикант: дирижира Държавния симфоничен оркестър в Перник, Пловдив, Видин и др. 23 години преподава в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, където защитава и степента доцент. Неговата активност като директор на дирекции „Оперни театри“ (1961-1964) и „Международни конкурси“ (1964-1987) в Министерството на културата спомага за създаването и организирането на две значими културни събития: Международния конкурс за млади оперни певци и Международния балетен конкурс във Варна.
С годините балетът се превръща в неговата най-голяма мисия.
Със своето обаяние и дипломатичност Маестро Емил Димитров винаги е умеел да поднесе голямото си уважение към най-ярките звезди на танца, да ги направи съпричастни към наложената от него идея за конкурса като Балетна Олимпиада. Неуморната му работа издига нивото на конкурса, усъвършенства го и прави така, че на легендарната сцена на Летния театър във Варна да се явяват най-силните кандидати от всички балетни школи, които да бъдат оценявани от най-големите авторитети в света на танца.
Неговата личност е уважавана и ценена от най-големите: Галина Уланова, Серж Лифар, Алисия Алонсо, Юрий Григорович, Владимир Василиев и Екатерина Максимова, Наталия Макарова, Патрик Дюпон, от поколения звезди на танца.
Благодарение на високите критерии, които Маестро Емил Димитров залага в организацията на конкурса, и които неговите наследници продължават сега, варненското състезание и до ден днешен има най-трудния регламент в света. Състезателите трябва да покажат артистичност, познаване и техника – и в класическия танц, и в съвременната хореография. Регламентът от Варна се е превърнал в златен стандарт за създаването на правилниците на всички останали балетни конкурси по света, които започват да се появяват след него.
Една от големите мисии на Емил Димитров е и създаването на Международната лятна балетна академия към конкурса във Варна. Тя дава невероятната възможност на най-младите надежди да изучават тънкостите на танца от големите имена в класическия и съвременния танц.
За да мотивира младите български балетисти и педагозите да се стремят към световно ниво в танца, Маестро Емил Димитров основава заедно с Нина Кираджиева и съмишленици – балетмайстори и педагози, конкурса за млади балетни артисти в Добрич. Той носи името на доайена на българския балет и член на журито на Международния балетен конкурс Анастас Петров.
Артист по душа и човек с богата интелигентност, Емил Димитров носи и таланта на изключителния арт мениджър. В трудното последно десетилетие на ХХ век, когато България поема път на промени, съществуването на конкурса е под въпрос. Като негов създател Маестро Емил Димитров предприема важна крачка и с подкрепата на наши и международни меценати и културни институции основава Фондация „Международен балетен конкурс – Варна“. Заедно с него учредители стават Гранд хотел Варна, Дворецът на културата и спорта – Варна, Фестивален и конгресен център – Варна, Агенция „Музика“, Общество „Балет“, Nina Ricci в лицето на г-н Жил Фукс. Именно тази фондация съхранява конкурса и неговото високо реноме. Министерството на културата и Община Варна подкрепят фондацията като дългогодишни съорганизатори на конкурса.
Приносите на Маестро Емил Димитров за българския и световния балет са многопосочни: благодарение на неговите идеи и енергия Балетната Олимпиада остава мястото, където бъдещите звезди на танца биват забелязани от директорите и мениджърите на най-големите балетни театри в света. Освен състезание, конкурсът е и място за „сверяване на часовниците“ на педагозите за съхраняване и предаване на световното класическо наследство в танца. Варна е възможност да бъдат показани и видени различни течения в съвременната хореография от всички краища на света.
В чест на 50-та годишнина на Международния балетен конкурс – Варна едноименната фондация основава „Специална награда за млад артист на името на Маестро Емил Димитров“ като почит за неговия принос към звездното израстване на стотици млади артисти. Тази награда хвърля мост във времето и пази за следващите балетни поколения скъпото име на създателя на Международния балетен конкурс – Варна.
